– Моят човек тук ли е вече, Роберто? Харълд Кейси?

Приставът прокара показалец по списъка си, но бързо спря. Това означаваше, че съм извадил късмет.

– Кейси. Втори е.

– Значи днес сме по азбучен ред, хубаво. Имам ли време да отида отзад и да се видя с него?

– Не, в момента извеждат първата група. Току-що се обадих. Съдията тъкмо излиза. Сигурно ще имаш две минути да видиш своя човек в кошарата.

– Благодаря.

Понечих да се отдалеча към портала, когато той ме повика.

– И съм Рейналдо, не Роберто.

– Да бе, да. Извинявай, Рейналдо.

– Ние приставите всички си приличаме, нали?

Не знаех дали това е опит за шега, или просто заяждане. Не отговорих. Само се усмихнах и минах през портала. Кимнах на двама адвокати, които не познавах, и на други двама – познати. Единият ме спря, за да ме попита колко време ще се бавя пред съдията, защото искал да прецени кога да се върне за изслушването на своя клиент. Отговорих му, че ще свърша бързо.

При календарно изслушване арестуваните обвиняеми биват довеждани на групи по четирима в съдебната зала, където ги затварят в клетка от дърво и стъкло, наричана „кошара“. Това им позволява да разменят няколко приказки с адвокатите си, преди да дойде ред за тяхното изслушване.

Стигнах до кошарата тъкмо когато един заместник-шериф отвори вътрешната врата и пусна вътре първите четирима обвиняеми от списъка. Последен влезе Харълд Кейси, моят клиент. Заех позиция до страничната стена, за да се уединим поне частично, и му дадох знак да се приближи.

Кейси беше едър и висок, каквито ги вербуват в рокерската банда Светците на пътя – или по-скоро клуб, както предпочитат да се наричат членовете й. Докато го държаха в ланкастърския пандиз, той се подстригваше и бръснеше, както го бях помолил, и изглеждаше сравнително представителен, ако не се броят татуировките, които покриваха двете му ръце и се подаваха изпод яката му. Обаче човек не може да прави чудеса. Не знам много за въздействието на татуировките върху съдебните заседатели, но подозирам, че не е изцяло положително, особено когато става дума за ухилени черепи. Известно ми е обаче, че съдебните заседатели обикновено не си падат по коса, вързана на опашка – нито при обвиняемите, нито при адвокатите, които ги представляват.

Кейси или Коравия, както му викаха в клуба, беше обвинен в отглеждане, притежаване и продажба на марихуана, както и в притежание на други наркотици и оръжие. При претърсването на ранчото, в което живееше и работеше, шерифите бяха открили плевник и комплекс сглобяеми бараки, превърнати в оранжерии. Бяха конфискувани над две хиляди напълно узрели растения, както и близо половин кило обрана марихуана, пакетирана в различни по тегло целофанени пликчета. Отгоре на всичко бяха открити и трийсет грама метадрин, с който се поръсваше марихуаната, за да й се придаде допълнително въздействие, наред с малък арсенал оръжия, много от които по-късно се оказаха откраднати.

Изглеждаше, че Коравия се е издънил. Щатската прокуратура го държеше отвсякъде. Даже го бяха спипали да спи на кушетка в плевника, на метър и половина от масата за пакетиране. За капак имаше две присъди за престъпления, свързани с наркотици, и в момента беше освободен условно за последното. В щата Калифорния третият път решава всичко. Реалистично погледнато, предстояха му поне десет годинки зад решетките, даже да го освободяха предсрочно.

Само че в неговия случай имаше нещо необичайно: той искаше да се изправи пред съда, въпреки вероятността да го осъдят. Не се беше възползвал от правото си да се откаже от процес по бързата процедура и сега, по-малко от три месеца след арестуването му, нямаше търпение делото да започне. Нямаше търпение, защото единствената му надежда се криеше в обжалването на евентуалната присъда. Благодарение на адвоката си Кейси виждаше светлина в тунела – онова едва мъждукащо пламъче, което само добър адвокат може да запали в мрака на такъв случай. От това пламъче се беше родила защитна стратегия, която в крайна сметка можеше да доведе до освобождаването на Коравия. Тя бе дръзка и щеше да му струва известно време, докато чака обжалването, обаче и двамата бяхме наясно, че той няма друг шанс.

Пукнатината в аргументите на обвинението не се състоеше в твърдението, че Кейси е отглеждал, пакетирал и продавал марихуана. Прокуратурата имаше пълното право да го твърди и доказателствата бяха повече от категорични. Обаче начинът, по който се бяха добрали до тия доказателства, беше причина обвинението да почива върху нестабилна основа. И аз имах за задача да разчовъркам тая пукнатина по време на процеса, да я разровя, да я документирам и после да убедя апелативния съд в онова, в което не бях успял да убедя съдията Ортън Пауъл по време на досъдебното производство, за да отхвърля доказателствата по делото.

Семето на обвиненията срещу Харълд Кейси беше посято един вторник в средата на декември, когато той влязъл в някакъв ланкастърски магазин и купил три електрически крушки, каквито се използват в хидропонното земеделие. Човекът зад него на опашката се случил заместник-шериф, който бил отишъл да купи коледни лампички. Шерифът познал някои от шедьоврите по ръцете на Кейси – главно татуировката на череп с ореол, емблема на Светците на пътя – и събрал две и две. Въпреки че не бил на служба, човекът надлежно проследил мотора на Кейси до ранчото в недалечния Пърлблосъм. Тая информация била предадена на отдела за борба с дрогата в шерифската служба, откъдето пратили над ранчото необозначен хеликоптер с термокамера. Заснетите кадри на богати червени топлинни цветове в плевника и бараките, наред с показанията на заместник-шерифа, който видял Кейси да купува хидропонните крушки, били подадени с молба за разрешение за обиск до съда. На другата сутрин шерифите вдигнали Коравия от леглото с подписаната заповед за обиск.

По време на едно предишно изслушване бях заявил, че всички доказателства срещу Кейси трябва да бъдат отхвърлени, защото вероятната причина за обиска представлява нарушение на правото му на личен живот. Авторите на конституцията със сигурност биха сметнали за прекалено използването на тривиални покупки в магазин за електроматериали като трамплин за още по-сериозно нарушение на правото на личен живот чрез наблюдение по земя и от въздух и чрез термокамера.

Съдията Пауъл отхвърли моя аргумент и делото се придвижи към процес или уреждане чрез признаване на вината. Междувременно се появи нова информация, която щеше да подкрепи обжалването на евентуалната присъда. Анализът на снимките, направени по време на полета над къщата на Кейси, и спецификациите на използваната от шерифите термокамера показваха, че хеликоптерът е летял на не повече от шейсет метра над земята. Върховният съд на САЩ беше постановил, че полет на органи на реда над имот на заподозрян не нарушава правото му на личен живот, стига да е извършен в публичното въздушно пространство. Бях пратил Рол Левин, детектива, когото използвах, да провери във Федералната служба по авиацията. Ранчото на Кейси не се намираше под въздушните пътища на летище. Долната граница на публичното въздушно пространство над ранчото беше триста метра. Шерифите явно бяха нарушили правото на Кейси на личен живот, осигурявайки си повод да претърсят ранчото.

Сега моята задача беше да докарам делото до процес и да изискам показания от шерифите и пилота за височината, на която са прелетели над ранчото. Ако кажеха истината, в кърпа ми бяха вързани. Ако излъжеха, пак ми бяха вързани в кърпа. Не ми допада идеята да посрамвам служители на органите на реда в открит процес, обаче се надявах да излъжат. Ако съдебните заседатели видят ченге да лъже на свидетелската скамейка, делото спокойно може да приключи на мига. Няма нужда да обжалваш присъдата.

Така или иначе, бях убеден, че ще спечеля. Само трябваше да отидем на процес и ни възпираше едно-единствено нещо. Тъкмо затова се налагаше да приказвам с Кейси, преди съдията да заеме мястото си и да даде ход на делото.

Моят клиент спокойно се приближи до ъгъла на кошарата, без да ми каже и едно здрасти. Не го поздравих и аз. Той знаеше какво искам. Вече бяхме водили тоя разговор.

– Това е календарно изслушване, Харълд – светнах го. – Сега трябва да кажа на съдията дали сме готови да отидем на процес. Вече знам, че обвинението е готово. Така че днес е наш ред.

– И?

– Има един проблем. Предишния път, когато бяхме тук, ти ми каза, че ще получа пари. Обаче ето че пак сме тук, Харълд, а парите ги няма.