— Защо се смееш така? — попита тя.
— Защото аз съм твоят ум — отговори ангелът. — Спомни си откъде са ти известни думите. Кой те научи да говориш и да мислиш?
Маша не намери отговор.
— Всъщност думите са известни не на теб, а на мен — продължи той. — Нещо повече, в действителност сега аз говоря сам със себе си. Никой човек не може даже да ме погледне по своя воля. А дори да успее, пред него ще се мерне нещо като триъгълна сянка.
— Но аз нали те виждам — каза Маша.
— Само така ти се струва — отговори ангелът. — Всъщност аз видях собственото си отражение в бутилката и се пробудих от свещения транс, в който възнамерявах да създам новото си въплъщение. Но все още не съм дошъл докрай на себе си. Това прилича, ако щеш, на балансиране между съня и наявето. Ето защо сега преживявам това леко умопобъркване, което се проявява в заплахите ти да ме запечаташ в бутилка. И те впрочем са съвсем изпълними — аз мога да направя със себе си много повече от това.
Маша изпита страх. Тя разбра, че нищо не му струва да я преметне.
Ангелът несъмнено виждаше какво става с нея.
— Не се плаши — каза той, — няма да ти сторя нищо лошо. Ако ти е интересно, детенце, задай ми смешните си въпроси. Хайде, защо пък не.
— Кой си ти всъщност?
— Аз имам много различни имена, но нито едно от тях не може да се произнесе на човешки език. Всъщност съм просто ум.
— Чий ум?
— Въпросът е неправилно формулиран — отговори ангелът.
— Умът винаги е нечий — леко неуверено каза Маша.
Той се засмя.
— Ако беше избързала малко, с течение на времето щях да стана твой ум. Сега всичко е по-сложно.
— Не ми говори с гатанки — отсече Маша. — И без това почти нищо не разбирам.
— Преди малко исках да се родя като жена на име Маша, но в последния момент размислих.
— Защо? — попита тя.
— Защото ти се доповръща. И аз не виждам нищо чудно в това. Да се издигнеш над топка напикани парцали и да заминеш да се раждаш в Лос Анджелис, за да ходиш после с птичи лайна в главата… И да радваш светлите умове, които впиват зъби в наносвета и един в друг… Разбира се, и в това има доза хумор, но доста пъклен. Ето онази зелена звездичка, където имаше река, лодка и лято, е много по-интересна.
— Почакай — каза Маша. — Ако ти мислиш всичките ми мисли, тогава коя съм аз?
— Ти си просто формата, която исках да приема. Но тази възможност е вече пропусната.
— Вярно ли е, че си ме създал с рогата си?
— В известен смисъл — отговори ангелът и се подсмихна.
— И как го правиш?
— Единият ми рог пита другия да бъдеш или да не бъдеш. Когато другият отговори „да бъда“, аз го обличам в името „Маша“ или в някакво друго име. А на първия рог слагам свещените мъниста, от които възниква видимостта на света. После гледам двата рога с небесното око на опашката си — и започвам да вярвам, че Маша гледа света, а не аз — света и Маша. Ако подхвърля навреме това зародило се в мен убеждение в нечия женска матка, тогава се ражда новото ми въплъщение. Това е. Можеш да смяташ, че човешкият живот е просто токов разряд между рогата ми.
— А за какво си ме създал?
— Ти си домът на мечтите ми — каза ангелът. — Жизнено пространство, където мога да мисля до самозабрава.
— И всеки път измисляш целия свят наново?
— Няма нужда да го правя. Той е вече измислен — буквите се сглобяват сами. Стига ми само да създам една фалшива Маша, която да си мисли, че всъщност тя го вижда.
— Какво ще стане с мен сега? — попита Маша.
— Предполагам, че ей сега ще те забравя.
— Но това е жестоко.
— Към кого? Към рогата или към опашката?
— Към мен — каза тя наскърбена.
Ангелът тъжно се усмихна и тръсна глава.
Маша забеляза, че лицето му пак е младо и светло, оръжията са изчезнали от ръцете му, а крилете зад гърба му са станали ослепително бели. Странният златен полумесец над главата му вече не приличаше на рога.
— Знам какво изпитваш — каза той. — Знам, защото самият аз го изпитвам. Но се заблуждаваш, повярвай ми. Това изобщо не е жестоко. Макар че, разбира се, няма смисъл да ти обяснявам.
— Аз ще изчезна — а ти ще останеш ли?
— Не — отговори ангелът. — Просто вече няма да се отразяваме в бутилката.
— И никога повече няма да се срещнем?
Той се усмихна.
— Защо, още много пъти ще се срещаме. Но ще бъдем други — и ти, и аз.
Ангелът разпери всичките си шест крила и заприлича на съсредоточена снежинка с огромни размери.
Маша отново забеляза разноцветните пламъчета наоколо — но вече не искаше да ги гледа. Вниманието й беше привлечено от окото, пламтящо на опашката на ангела. Тя разбра какво ще стане сега и вече наистина изобщо не й се виждаше страшно.
Небесното око се разтвори като огнено цвете. Маша почувства, че се носи към него, както преди се носеше към блещукащите точки на създадената от ангела сфера.
За миг отново видя хотелската стая, където потният скиор танцуваше пред камината с две кикотещи се девойки, и разбра, че се събужда от сън, който така и не е могла да сънува. Последното, което успя да различи, беше оставена на масата кутия с нарисуван отстрани ананас — Маша си помисли, че сега никога няма да разбере какъв е вкусът на компота вътре. Но там, където се събуждаше, вече не можеше да довърши тази мисъл.
Тя за последен път махна с шестте си крила и престана да бъде първо Маша, после празненството в хотелската стая, после плоското дъно на бутилката, в което се отразяваше ангелът — а после и самият ангел.
Картата на завистта се разсипа на угасващи искри, спряха лифтовете, престана да бълбука шампанското в чашите и помръкнаха топките на елхата. А когато се затвори пламтящото с елмазен огън небесно око, изчезна синьо-черното пространство, в което допреди малко висеше ангелът — и всичко отново стана Това, което винаги е било и ще бъде.
(обратно)(обратно)Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7632
Издание:
Виктор Пелевин. Ананасов компот за прекрасната дама
ИК Прозорец, София, 2013
Редактор: Калоян Игнатовски
Художник на корицата: Виктор Паунов
Коректор: Станка Митрополитска
ISBN: 978-954-733-789-3
Виктор Пелевин
Ананасная вода для прекрасной дамы
Эксмо
Предпечат: Калина Павлова
Печат: Инвестпрес АД
Горящ храст (англ.). — Бел.прев.
(обратно)Аз съм еврейчето, написало Библията (англ.). — Бел.прев.
(обратно)Средно ниво за напреднали (англ.). — Бел.прев.
(обратно)Федерална служба за сигурност на Руската федерация. — Бел.прев.
(обратно)Драги ми (фр.). — Бел.прев.
(обратно)Друже мой (фр.). — Бел.прев.
(обратно)Букв. „Отрядът на W“, Dubya — W, инициалът на второто име на Джордж Буш, произнесен на тексаски диалект; прякор на Буш (англ.). — Бел.прев.
(обратно)Борис Чичибабин. Ночью черниговской с гор араратских… — Бел.прев.
(обратно)Гаврила Державин. Бог. Сп. Литературен свят, http://literaturensviat.com, прев. Красимир Георгиев. — Бел.прев.
(обратно)Пак там. — Бел.прев.
(обратно)Пак там. — Бел.прев.
(обратно)Пак там. — Бел.прев.
(обратно)Пак там. — Бел.прев.
(обратно)Пак там. — Бел.прев.
(обратно)И ще познаеш, че името ми е Господ, когато извърша над теб моето отмъщение (англ.). — Бел.прев.
(обратно)Защото Аз съм Господ, Бог твой! (англ.) — Бел.прев.
(обратно)„Долината на сянката“ и „пътят на праведните“ (англ.). — Бел.прев.
(обратно)Архаични форми на „теб“ и „ти“ (англ.). — Бел.прев.
(обратно)Ох, мамка му (англ.). — Бел.прев.
(обратно)Прости ми, отче, задето съгреших (англ.). — Бел.прев.
(обратно)Цитат от популярната песен на Дон Маклийн „American Pie“; букв. „тримата души, на които най-много се възхищавам“, става дума за Бог Отец, Бог Син и Светия Дух (англ.). — Бел.прев.
(обратно)Често срещан израз в методистките проповеди, букв. „моето пасторство на помирението“ (англ.). — Бел.прев.
(обратно)Фьодор Сологуб. Когда я в бурном море плавал… — Бел.прев.
(обратно)Близко разстояние, близост (англ.). — Бел.прев.
(обратно)Букв. свободоосвободител (англ.). — Бел.прев.
(обратно)Вероятно авторът намеква за опита на писателя Владимир Сорокин като либретист на операта „Децата на Розентал“, в отговор на която негови „почитатели“ слагат клекало до Болшой театър, където всеки желаещ може да хвърля страници от последния му роман, клекалото е махнато и авторът е обвинен в порнография; рублъово-успенска насоченост — аналогия с Рубльово-Успенското шосе, край което живеят най-богатите московчани, а В. Сорокин също има вила в подобен крайградски район. — Бел.прев.
(обратно)Гой — неевреин; „гой парад“ — израз, създаден по аналогия с „гей парад“; „Руски марш“ — провеждано всяка година шествие на руските националисти. — Бел.прев.