Тази книга посвещавам с любов на моя баща Джоузеф Хил Евънс.
Както вече казах, татко не чете фантастика.
Той все още не е забелязал, че тази работа е посветена на него.
Това е вторият том — да видим колко още трябва да напиша, преди да се усети.
книга втора от поредицата "Адърланд"
Както винаги: огромна книга, много за казване, твърде много вини (почти изцяло мои), но и твърде много похвали, при това неспестени. Вечно надутият списък на благодарностите, с който започва първата книга, включваше:
Дебора Бийл, Мат Байълър, Артър Рос Евънс, Джо-Ан Гудуин, Деб Грейбиън, Ник Грейбиън, Джед Хартман, Джон Джерълд, Катрин Кер, М. Дж. Креймър, Марк Крейгбаум, Брус Либърман, Марк Маккръм, Питър Стампфъл, Мич Уагнър.
Сега се налага да добавя:
Барбара Кенън, Арън Кастро, Ник Дес Барс, Тим Холмън, Ник Итсу, Джо и Фил Ноулз, ЛЕС…, Джошуа Милигън, Ерик Нюмън, Майкъл Уелън, както и всички приятелчета от листсърва на Тад Уилямс.
Поднасям огромната си благодарност и на Бетси Уолхайм и Шийла Гилбърт, които продължават да изпълняват безкрайните и мъчителни главни роли на мои Уважавани издатели.
Получих ужасно много писма — както електронни, така и старомодни, с пощенска марка, по повод първата книга на „Адърланд“. Приятно ми е да споделя, че повечето са изключително мили и благосклонни. Единственият намек на неудовлетворение у някои читатели е свързан с притесненията им заради „увисналия“, както те го наричат, край на първия том.
Разбирам и поднасям извиненията си. И все пак проблемът с написването на подобна приказка е, че това не е истински сериал — това е един много, много дълъг роман, който трябва да бъде отпечатан в една корица, само че: 1) семейството ми и домашните ми любимци биха измрели от глад, докато го напиша; и 2) няма как да се направи корица с такъв размер, освен, ако не бъде използвана циркова шатра. Това означава, че съм изправен пред труден избор: да завършвам всяка част по един по-неочакван, отколкото се харесва на някои читатели, начин или да измислям изкуствени финали, което съм сигурен, че би променило цялостната форма на книгата, а вероятно би се отразило неблагоприятно и върху композицията на разказа.
Следователно мога само да помоля любезните читатели за снизхождение. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да не завършвам частите по средата на изречението — „И тогава тя откри, че е… опа. Край“ — но ви моля да разберете, че това е само част от една по-обемиста творба, което не е без значение. Все пак ще направя всичко възможно да намеря нещо като финал на всеки отделен том.
Благодаря.
За повече информация посетете уебсайта на Тад Уилямс: http://www.tadwilliams.com
(обратно)Мокър, ужасен, в компанията единствено на своите съокопници Финч и Мълет, които му помагат да не загуби разсъдък, Пол Джонас, изглежда, по нищо не се различава от хилядите пехотинци от времето на Първата световна война. Но когато внезапно се озовава сам върху пустото бойно поле с едно-единствено дърво, което достига чак до облаците, той започва да се съмнява в здравия си разум. Когато се покатерва по дървото и открива сред облаците един замък, жена с криле на птица и нейния ужасяващ гигантски пазач, лудостта му, изглежда, е извън всяко съмнение. Но щом се събужда отново в окопа, вижда, че стиска здраво едно от перата на птицата жена.
В Южна Африка, в средата на двайсет и първия век, Ирене (Рени) Сулавейо също си има своите проблеми. Рени е преподавател по виртуално инженерство, чийто нов студент !Ксабу е бушмен от пустинните райони, представител на народ, на когото съвременната технология е твърде чужда. У дома тя се грижи за отглеждането на по-малкия си брат Стивън, който е вманиачен в изследването на виртуалните части на световната комуникационна мрежа — „мрежата“ — и Рени отделя малкото си свободно време, за да поддържа семейството. Овдовелият й баща Дългия Джоузеф очевидно се интересува само от това, да си осигури поредната бутилка пиене.
Както повечето деца Стивън се захласва по забраненото и въпреки че Рени вече го е спасявала веднъж от един съмнителен виртуален нощен клуб „При господин Дж.“, Стивън отново се промъква в него. Когато разбира това, Рени го намира изпаднал в кома. Лекарите не могат да дадат обяснение, но Рени е сигурна, че се е случило в мрежата.
Американчето Орландо Гардинър е малко по-голямо от брата на Рени, но вече е господар на няколко имения в мрежата и поради тежкото си здравословно състояние прекарва по-голяма част от времето си под „мрежовата“ самоличност на Таргор, варварски воин. И когато по време на едно свое пътешествие зърва видението на някакъв златен град, който не прилича на нито едно от нещата, които е виждал до този момент в мрежата, Таргор до такава степен се сащисва, че го убиват. Въпреки ужасната загуба Орландо не може да се освободи от омагьосващото впечатление от Златния град и с помощта на своя софтуерен агент Бийзъл Бръмбара и с неохотното съдействие на „мрежовия“ си приятел Фредерикс категорично е решен да установи местонахождението му.
В същото това време в една военна база в Съединените щати малкото момиченце Кристабел Соренсен тайно посещава своя приятел господин Селърс, странен възрастен мъж с белези по лицето. Нейните родители й забраняват да се среща с него, но тя харесва възрастния мъж и историите, които й разказва, а и той й се струва по-скоро трогателен, отколкото опасен. Тя не знае, че той крои необикновени планове за нея.
Опознавайки бушмена !Ксабу все по-отблизо и оценявайки все по-високо неговата спокойна и добронамерена натура, както и гледището му на страничен човек върху съвременния живот, Рени все повече разчита на него в усилията си да открие какво се е случило с брат й. Тя и !Ксабу проникват в мрежовия нощен клуб „При господин Дж.“. Мястото е точно толкова отблъскващо, колкото се е опасявала, че е — пълно с клиенти, които се отдават на всевъзможни противни виртуални забавления, но като че ли нито едно от тях не би могло да е причина за физическото увреждане на брат й, докато се сблъскат накрая с една виртуална версия на индуската богиня на смъртта Кали. !Ксабу бива победен, а и Рени едва не рухва под въздействието на подсъзнателната хипноза на Кали, но с помощта на една тайнствена фигура, чието симулирано тяло („сим“) представлява празно място с очертания на човешко телосложение, тя и !Ксабу успяват да се измъкнат от „При господин Дж.“. Преди да напуснат мрежата, фигурата й подава някакви данни под формата на златен скъпоценен камък.
Оказал се отново (очевидно) в обкръжението на Първата световна война, Пол Джонас се измъква от своя взвод и побягва към освобождението си през опасното ничие пространство между фронтовите линии. Под дъжда и избухващите снаряди Пол се промъква сред калта и труповете, за да се окаже в последна сметка в една долина, по-странна дори от неговия сън със замъка — плоска, потънала в мъгла пустош. Появява се блещукаща златиста светлинка, която го привлича към себе си, но преди да успее да пристъпи в нейното сияние, изникват двамата му приятели от окопа и настояват да се върне с тях. Изтощен и объркан, той е готов да отстъпи, но когато двамата се приближават, Пол съзира, че са лишени от човешки облик, и се гмурва в златната светлина.
Най-възрастният и вероятно най-богатият мъж през двайсет и първи век е Феликс Жонгльора. Физическото му тяло е почти напълно мъртво и той прекарва дните си в един виртуален Египет, който е създал за себе си и в който властва над всичко като Озирис, бога на живота и смъртта. Негов главен слуга — и във виртуалния, и в реалния свят — е един наполовина абориген, сериен убиец, нарекъл сам себе си Дред, който съчетава вкуса към преследване на човешки същества с необикновена свръхсетивна способност да въздейства на електронни устройства, което му позволява да блокира охранителни камери и всевъзможни защитни средства по най-различни начини. Жонгльора е срещнал Дред преди много години и му е помогнал да развие своите способности, за да го превърне в главен изпълнител на своите смъртни присъди.
Жонгльора/Озирис/ е и водач на група, състояща се от някои от най-могъщите и състоятелни хора в света — Братството на Граала, — сътворили за себе си виртуална вселена, която няма свой аналог — проекта „Граал“ или Адърланд. (Името произлиза от реално същество, известно като Другия, който играе съществена роля в мрежата на проекта „Граал“ — нещо като изкуствен разум или дори още по-странно. Тази могъща сила до голяма степен е контролирана от Жонгльора, но е и единственото нещо на света, от което старецът се страхува.)