Кръв
УЕЛС, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
Зад древните назъбени стени на замъка, високо в слънчевата стая1 на източната кула, писъците на невинния пронизват съня му.
Мирдин2 надига изпосталялото си и заприличало на скелет тяло от грубия дървен нар под тясната ниша на прозореца. Не му е нужно да поглежда към часовник. И така знае, че е полунощ. Знае, че под бледата светлина на луната крехката Земя отново е разтърсена от бурята на зло.
Усеща силното притегляне.
Загръща високата си кокалеста фигура с дебел син плащ и се спуска по витите, протрити от времето стъпала. В подножието им спира, за да си поеме дъх и да събере сили за това, което му предстои.
Отново усеща могъщата сила.
Затътря се по тъмния коридор и припряно отваря големите сводести врати.
АНТИКС РОУ, КЕНСИНГТЪН, МЕРИЛЕНД
Кръвта от прободната рана в корема на Амир Голдман се стича през пръстите му и капе по тъмните дъски на пода в антикварния магазин, с който си изкарва хляба вече повече от трийсет години.
Вдовецът се свлича на колене. Умира и го знае. Изпитва дълбока тъга, но не заради няколкото години живот, които ще изгуби, а защото бе лишен от възможността за изкупление. Беше му отказан шанс да докаже, че неговото обикновено, нещастно, жалко човешко битие е струвало нещо.
Величието беше на една ръка разстояние и той го пропусна.
Ако не беше толкова алчен, това нямаше да се случи и щеше да осъществи сделка, за която хората от антикварния свят да говорят векове наред. Името му щеше да се споменава наред с тези на Гилдас и Малори, на Джефри от Монмаут и на Кретиен дьо Троа3. Голямата тайна щеше да излезе наяве.
Амир Имануел Голдман щеше да е този, който я разкрива.
Което, предполага той, е причината в момента да умира.
УЕЛС, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
Стаята на пророчествата е студена и съвършено кръгла, осветена от непалени досега девствени свещи, направени от лойта на принесени в жертва животни.
Пламъците трепват, когато влиза. Погледът му се вдига към сводестия таван, после се насочва към дванайсетте уникални прозореца под него. На всеки от тях е изобразен мъжът, чието съществуване е толкова митично, колкото това на самия Мирдин.
Старецът знае кое е истина и кое не е. Знае и го пази в тайна. Така, както е правил в продължение на цяла вечност. Отправя се към гигантския каменен купел, изсечен от благословените ирландски скали преди повече от пет хиляди години.
От огледалната повърхност на свещения купел обратно към него се взира плетеница от бяла брада и бяла коса, присвити очи и лице с набръчкана кожа.
Повърхността трепва и се надига. Малките вълнички се превръщат във вълни. Водата се завихря и започва да искри като дъга. Купелът на познанието се разтриса. Мирдин се вкопчва в широкия съд, за да му попречи да се разцепи.
Това е, което иска.
Иска него.
Суровата енергия се влива в ръцете му, попива в плътта, в кръвта и в органите. Изумителната сила се натрупва в тялото му, докато Мирдин усеща как кожата му всеки миг ще се разцепи и ще избухне.
Умът му се изпълва с непоносимо ярка светлина.
Видението започва.
Сега трябва да го понесе. Да го изстрада в цялата му оглушителна яснота.
АНТИКС РОУ, КЕНСИНГТЪН, МЕРИЛЕНД
Амир Голдман се гърчи от болка в краката на надвесилия се над него млад мъж. Убиецът с ножа се отпуска на колене до кървавия паркет и докосва утешително лицето му.
– Не се съпротивлявай. Всичко ще свърши след минута, дори по-малко.
Старият търговец се чувства слаб и замаян. Замъглените му очи се взират в мъжа, който търпеливо го гледа.
Убиецът се изправя и отстъпва крачка назад от червената река в краката си. Вдига ръка, за да провери колко е часът, после продължава търпеливо да чака.
Агонията на Амир е към края си. Той отваря уста за последни глътки въздух. Коленете му се повдигат към главата и тялото му се свива в ембрионална поза сред локвата кръв – фатална пародия на начина, по който е дошъл на този свят преди повече от седемдесет години. Античният паркетен часовник успокояващо отмерва поредната минута. Уморените очи на стареца се затварят и той започва да брои миговете тишина между ударите.
– Амир?
Болката избледнява, заличена от полъха на махалото, нежна като ръката на покойната му съпруга. Докосване, което не е усещал вече двайсет години.
– Жив ли си още, старче?
Чува звън на камбанка и изпуска последния си дъх. Освобождава го като малко птиче от клетка.
– Амир?
Очите му се затварят. Махалото се люшва. Ръката на жена му гали лицето му. Кожата и костите ѝ се сплитат с неговите. Толкова дълго бе чакал нейната целувка, топлината на любовта ѝ.
Вратата на стаята се отваря. Медната камбанка издрънчава и убиецът на Амир Голдман се плъзга в нощта.
УЕЛС, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
Смъртта идва.
Мирдин вижда стария враг да се задава отдалеч.
Смъртта язди безшумен кафяв звяр, чиито копита не издават звук, а многото му усти са гигантски, за да поглъщат човеците цели. В измамната ѝ ръка просветва нещо синьо. Лъскавата стомана на острие пронизва розова човешка плът и отприщва червени порои.
Сърцето на Мирдин се свива от болка. Той се хваща за гърдите и пада на колене на ледения под. Бори се за въздух.
Трябва да предупреди другите.
На хиляди километри оттук един мъж е убит. Пазителят на времето е убит в Пещерата на миналото и настоящето. Портите на злото са отворени. Започва нов цикъл на кръвопролития.
1 В много средновековни замъци и имения така се е наричала разположената на върха на някоя кула стая, предназначена за спално помещение. – б. пр.
2 Мирдин Вилт (Myrddin Wyllt, Myrddin Emrys, Merlinus Caledonensis или Merlin Sylvestris) – персонаж от средновековните уелски легенди, известен като луд пророк. Смята се за най-вероятния прототип на Мерлин. – б. пр.
3 Гилдас Мъдри (ок. 500 – 570) – британски монах; автор на „Разорението на Британия“. Сър Томас Малори (ок. 1405 – 1471) – автор и съставител на поемата „Смъртта на Артур“, Джефри от Монмаут (среща се и като Галфрид, от лат. Galfridus Monemutensis, ок. 1100 – 1154) – свещеник и писател, положил основите на легендите за крал Артур във вида, в който ги познаваме днес. Кретиен дьо Троа (ок. 1135 – 1185) – смятан за първия автор на рицарски романи – б. пр.
Истинската мистерия на света е видимото, не невидимото.
Оскар Уайлд
1
ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ФБР, САН ФРАНЦИСКО
Изпод Бей бридж1 се надига плътна мъгла и пълзи към гигантските федерални сгради, скупчени близо до развълнуваните води на залива.
Мици Фалън се взира навън от стъкления търбух на небостъргача, в който се помещава ФБР.
– Страхотно време, няма що – казва тя по-скоро на себе си, тъй като до нея няма никого. – Преместих се от Ел Ей и за какво? За да започвам дните си в непрогледна мъгла, сякаш съм някоя горила в джунглата? Божичко...
Няколко глави се обръщат към мърморещата на себе си брюнетка, облечена в свободни сиви панталони и нова бяла риза, която мъкне кутия с лични вещи по безкрайно дългите коридори на учреждението.
Тя отваря с рамо вратата, означена с табела ОТДЕЛ ИСТОРИЧЕСКИ, РЕЛИГИОЗНИ И НЕОБЯСНИМИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ (ИРНП), и оглежда малката, почти празна стая с четири бюра. В ъгъла има скромен кабинет със стъклени прозорци от пода до тавана и едва забележима плъзгаща се врата.
Мици стоварва кутията на едно празно бюро и се пита струваше ли си да превръща в скитници себе си и двете си деца, за да се присъедини към отдел с прякор „Неразрешимите“. Една от причините да го направи бе увеличението на заплатата и чека за преместването – парите са кът, когато отглеждаш сама две тийнейджърки. Друга причина беше възможността да разшири хоризонта си и да работи за ФБР в нов предизвикателен отдел на агенцията. Но истината е, че основният мотив е един – да започне начисто. Да напусне града. Да се махне далеч от Алфи.
Алфи.
Нейният Алфи.
Алфи Фалън.
Някога той бе любовта на живота ѝ, после се превърна в пияница и насилник.
Лейтенант Фалън започва да разопакова вещите си. Първо вади чаша за кафе с надпис „Най-добрата майка“, после купчина рамкирани снимки на близначките Амбър и Джейд. Целува любимата си – онази, на която с момичетата са в „Дисниленд“, преди да я постави на бюрото.
Момичетата растяха. А тя? Кога бе станала на трийсет и девет години? Оглежда безупречно чистото бюро до нейното, на което има само една вещ, бележеща кой е липсващият обитател. Лъскава месингова табелка с името ДЖОНАТАН БРОНТИ. Бяха ѝ казали, че единственият мъж в екипа някога е бил свещеник в проблемен район на Ел Ей.
– Е, отче, ако душата ти е и само наполовина чиста, колкото бюрото, ще се озовеш направо в рая, когато настъпи големият ден.