В памет на Силвия и Айсидор Лавенда, с огромна благодарност към Кери, Андреа и Арон
Докато се насочваше към разкошната бална зала в дъното на солидната къща, кацнала сред огромното имение в Бел Ер, Кейт Александър започна да различава приглушените човешки гласове, накъсани от кратки изблици на самодоволен смях. Изправи се на прага и отправи поглед към облицованите със солиден бук стени и блестящия паркет, окъпани от светлината на огромен кристален полилей. В ноздрите я удари аромат на свежи цветя, примесен с миризмата на изобилна храна. Безупречно облечени келнери се промъкваха сред гостите с огромни сребърни подноси, отрупани с апетитни ордьоври, музиката на оркестъра се лееше през отворените френски прозорци, водещи към терасата.
Обзета от чувство на нетърпеливо очакване, Кейт напълни дробовете си с въздух и започна да оглежда мъжете с черни вратовръзки и жените с дълги рокли и голи гърбове. Очите й търсеха един определен силует сред тях. Не успя да го открие, сви рамене и с лека въздишка се гмурна в тълпата, която се приемаше за каймака на лосанджелиското общество, разбъркан с видни представители на Демократическата партия.
— Кейт!
Ето го и него. Чарлс Римън се отдели от компанията и с решителна крачка се насочи към нея. Черната, пронизана от сребърни нишки коса влизаше в приятен контраст с бялото, красиво лице. Главата му кимаше в отговор на поздрави от различни хора, устните му бяха разтеглени в приятелска усмивка.
— Изглеждаш страхотно! — възкликна той с блеснали от възхищение черни очи. Пръстите му нежно докоснаха голото й рамо, устните му леко се плъзнаха по бузата й.
— Чарлс! — предупредително го изгледа тя, а страните й леко поруменяха. Очите й механично пробягаха по околните, после се върнаха на лицето му с леко смущение.
Ъгълчето на устните му се разтегна в усмивка.
— Ако търсиш Ан, няма да я откриеш — рече той, после тръсна глава и гласът му се промени. — Ела, искам да те запозная с един човек!
— С кого?
— С Джеймс д’Арси, нашия домакин.
— Почакай малко — хвана го за ръката Кейт. — Нервна съм, тази вечер предстоят важни събития… — Свободната й ръка се вдигна и леко докосна гърдите.
— Той ще те хареса — отвърна Чарлс, стисна лакътя й и решително я поведе напред.
Кейт се помоли на Бога да е запомнила цялата информация, с която беше тъпкала главата си до малките часове на предишната нощ.
Насочиха се към група законодатели, сред които се открояваше внушителната фигура на Джеймс д’Арси — патриарха на стара и известна фамилия, натрупала състояние от всичко, което носи печалба — петрол, банково дело, търговия с недвижими имоти… Висок и добре сложен, Д’Арси изглеждаше по-възрастен от своите 47 години, вероятно защото кестенявата му коса беше доста изтъняла. Каква властна осанка, рече си Кейт.
— Джеймс, искам да ти представя Кейт Александър — пристъпи към него Чарлс. — Тя е шеф на отдела за защита на криминални престъпници в „Манинг & Андерсън“.
Джеймс д’Арси протегна ръка, очите му внимателно пробягаха по лицето на Кейт.
— Чарлс е във възторг от вас — усмихна се той. Гласът му беше звучен и приятен. — Убеден е, че ще стигнете далеч, може би чак до резиденцията на губернатора.
Кейт отвърна на усмивката му, давайки си сметка, че разтърсва ръката на най-отговорния представител на Демократическата партия в Калифорния.
— Ще се опитам да не разочаровам нито него, нито вас, господин Д’Арси.
— Наричайте ме Джеймс — рече магнатът и се обърна към компанията: — Кейт иска да бъде следващият ни областен прокурор и ако е вярно това, което съм чувал за нея, тя ще е истински динамит!
Кейт беше поласкана. Според Чарлс подкрепата на Д’Арси щеше да е от решаващо значение за политическата й кариера. А ако не успее да му се хареса, спокойно може да зачеркне всичките си амбиции в това отношение.
— Ще се постарая да не ви разочаровам — подхвърли с усмивка тя.
— В продължение на четири години е работила като прокурор, но после този хитрец Чарлс успял да я примами в блестящата си юридическа кантора, заела най-горните етажи на „Сенчъри сити“ — продължи Джеймс.
— Каза го така, сякаш съм я отвлякъл — усмихна се Чарлс.
— Само че този път похитителите ще трябва да плащат откуп на жертвата — намеси се Кейт.
Джеймс отметна глава и избухна в смях.
— Обичам жените с чувство за хумор — промърмори той, извади кърпа и избърса обилно изпотеното си чело. — Е, как намирате адвокатската професия?
— Различна, разбира се — отвърна Кейт. — Липсва ми вълнението в канцеларията на областния прокурор, но в замяна на това имам възможност да получа представа и за другата страна на правото…
— Нашата прокуратура е най-голямата юридическа институция в света — похвали се неизвестно на кого Джеймс, после отново насочи вниманието си към Кейт. — Как мислите да подобрите работата й?
— Ще започна с реорганизация, която ще я направи по-ефективна и по-открита за данъкоплатците, без това да се отразява на качеството на работата — бързо отвърна Кейт.
— Тъй, тъй — кимна Д’Арси, очевидно доволен от отговора, после шеговито размаха пръст. — Ако вие, държавните служители, продължавате да ни разочаровате, ще спрем чековете, които подпомагат предизборната ви кампания…
— Не го правете тъкмо сега — погледна го с престорена загриженост Чарлс. — Наближават избори, ще имаме нужда от няколко по-тлъсти сумички!
— Няма — засмя се Джеймс. — Ти беше прав, Чарлс… Твоята Кейт наистина си я бива. И затова мисля да я отмъкна за малко, искам да я представя на някои хора… — В очите му блеснаха весели искри. — Как иначе ще ти осигуря тлъстите сумички?
— Имаш право — засмя се Чарлс и остана загледан след тях.
Чарлс Римън беше доволен, че Джеймс и Кейт си допаднаха. Той считаше себе си за откривател на таланти, а когато за пръв път видя на какво е способна в работата си красивата прокурорка, беше наистина впечатлен.
Все още помнеше вълнението, което го беше обзело, докато слушаше първата й пледоария, виждаше очите й, блеснали от вълнение. При това какви очи: огромни и леко издължени, с тайнствени зеленикави отблясъци в зениците. Не пропусна да забележи и стройното й гъвкаво тяло с дълги бедра, което крачеше напред-назад пред банката на съдебните заседатели. Нито пък късо подстриганата коса с медни отблясъци, извитите черни вежди и блестящата кожа на лицето с цвят на слонова кост. И веднага реши: тази надарена с остър ум красавица трябва да бъде привлечена във фирмата му. И в личните му покои…
Усмихна се на популярен телевизионен водещ, беше му приятно да е сред известните личности, които се бяха събрали тук. Дълбоко в душата си се гордееше от факта, че момчето, родено в семейството на бедни емигранти, издържащи се единствено от това, което получаваха в мизерната фамилна бакалница, беше успяло да се превърне в човек, с когото се съобразяват всички. Повечето от хората в тази зала често употребяваха една максима, която го изпълваше със задоволство и чувство за триумф: „Ако искаш да ти се свърши работа, потърси Чарли Римън…“. Обичаше да върши услуги, те правеха живота му вълнуващ и приятен.
Особено много обичаше да гради нечия политическа кариера. В случая с Кейт удоволствието му беше двойно, тъй като тя беше не само умна и мотивирана, но и решителен боец за своята кауза. Чарлс беше убеден, че пред нея лежи блестящо бъдеще.
Придружавана от Джеймс, Кейт стискаше ръце, усмихваше се и отговаряше на купища въпроси. Това продължи доста време, после домакинът ловко я откъсна от поредната групичка и я вкара в едно от страничните помещения за кратка почивка.
— Е, как ви се струва? — попита с усмивка той.
— Страхотно — отвърна ентусиазирано тя. — Но и вашите приятели си ги бива, особено във въпросите…
— Не се ли радвате, че сте си написала домашното?
— Аха, значи го забелязахте…
— Аз съм от онези, които не пропускат нищо. А хората искат да знаят мнението на кандидата за обществен пост по всички въпроси, които ги вълнуват…
— Трябва да благодаря на Чарлс — призна тя. — От него научих толкова много!
— Очевидно сте била добра ученичка — кимна Джеймс д’Арси. — Чарлс твърди, че вече сте готова за голямото надбягване…
Очите им се срещнаха, устните на Кейт се разтеглиха в признателна усмивка.
— Искам да ви благодаря за помощта тази вечер — каза тя.
— Не вярвах, че хората ще изразяват готовност за финансиране на толкова ранен етап… До изборите за съдебна власт има почти цяла година.